КОН

Видове:

-Азиатският див кон, носи името на своя откривател руски пътешественик, има глинено жълтеникав косъм. И до днес той се е запазил в Монголия, Китай и главно в пустинята Гоби, но техният брой е силно намалял. През нощта се крие а денем излиза да пасе.

-Тарпанът, със сива окраска, който е изчезнал около 1880 год.

Опитомяват коня преди 4, 5 хиляди години.

Човекът създава различни породи(видове) коне: за впрягане, за езда, за пренасяне на товари, състезателни коне. В някои страни отглеждат конете и заради млякото и месото им. Млякото на кобилата е много гъсто и полезно, от него се приготвя млечната напитка кумис.

Домашните коне живеят между 25 и 50 години. Те са много умни животни. Силно се привързва към стопанина си.

Най-дребните коне са от породата пони, които се отглеждат в Шотландия. Те достигат на височина едва 80 см.и тежат около 200кг.

Истински великани спрямо тях изглеждат белгийските транспортни коне, достигащи на височина 1,80м. и тегло 1 200кг.

Храна:

-фуражи от растителен, животински и минерален произход. Фуражите са: сочни (зелени – трева от пасищата или прясно окосена зелена трева, корено- и клубеноплодни и сочноплодни растения – цвекло, моркови, картофи, тикви и др., и силажи); груби (сено, слама и др.); концентрирани зърнени храни (житни – овес, ечемик, ръж, пшеница и др, бобови – соя, фий, грах., също царевица и др.); вторични продукти от хранителната промишленост (трици, шротове, кюспета и др.); храни от животински произход (мляко и яйца – използвани най-често при жребците, животински брашна – месо-костено, мидено); комбинирани храни (предимно от концентриран фураж с малко груб под формата на сухи брикети или гранулирани смески); минерални и витаминни добавки и др.

Най-бързоногите състезателни коне са: арабският, английският и орловският рисак.

Най-разпространените наши породи плевенският и източно - българският са със смесени белези. Те са много издръжливи и невзискателни. България в миналото се е славила с добрите си ездачи и конницата, която е всявала смут и страх навсякъде където се е появявала. Знамето на прабългарите е било конска опашка.