Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Живота я беше направил такава. Но там на двора, нещо в нея се промени.

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи, са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби, забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръ...

Преди време бяхме на пикник в Морската градина.
Беше един от онези прекрасни, есенни дни, които ще помня до края на дните си. Обичам цветовете на есента и как всичко е обагрено от топлина.
Жълтото и оранжевото. После ме побиха тръпки и ус...

Много съм виновна... и непостоянна. Като луната, която обожавам. Спрях да пиша. Просто спрях. Спрях да правя много неща, които обичам поради липса на време, поради това, че нещо все отвлича вниманието ми. Децата имат този талант и много ...

На скоро ми минаха покрай ушите следните думи, че "продукт като Адел е невъзможно да се случи в Америка или в България" и се замислих много сериозно, защо всъщност. Някои големи умове в музикалният бизнес отдавна са открили фор...