Животът е толкова прекрасен и непредсказуем, а ние сме се вкопчили с все сила, в идеята, че грешки не трябва да се допускат. Вече дори сме специалисти в това. Боим се да рискуваме и си стоим на безопасните, малки островчета, които сами сме си построили.
Опитваме се да завладеем един сантиметър от света, после още един и някак забравяме да живеем. Забравяме как се живее.

Спомняте ли си когато бяхте деца, как се вълнувахте от всяко ново място, от всеки нов човек, от всеки нов вкус. Спомняте ли си страхът от неизвестното и как този страх, правеше животът ви цветен. Този хубав страх, за който в един момент решихте, че е лош. Че можете да си живеете и без него. И пораснахте!

Сигурността е по-добра от риска. Който рискува може и да загуби, но я ми кажете как ще започнете отначало, без да сте загубили нещо? Как ще се промените, ако не можете да кажете сбогом, на предишното си “аз”? Как ще промените прическата си, без да сте готови да отрежете малко коса?

Учат ни, че рискът не е хубаво нещо, че да се движиш по правият път е правилното решение и за това, когато видим някой да кривва от него, съдим доста прибързано. Все си мислим, че знаем как другите трябва да изживеят живота си и когато нещо не отговаря на нашите представи... Какво правим ли? – Съдим! И именно, защото самите ние го правим, очакваме същото отношение към себе си, във всеки един момент, когато ни хрумне нещо щуро. 

Пример:
Искам да се науча да карам мотор. Не какъв да е мотор, а голям мотор.
Искам да скоча с бънджи.
Да си направя татуировка.
Да се изкъпя в шадраван.
Да се спусна с чувал от заснежен склон.
Да изкрещя силно през терасата без, да ми пука какво ще си помислят за мен.
Да пропътувам Щатите с кола.

Сега е моментът да ви кажа, че аз съм домакиня, с прекрасен съпруг, с едно дете и планове за второ и трето. И-и-и ето, че съдите. Всичко е наред! И аз съдя.

И стигаме до филмът Eat, pray, love. От сега да кажа, че това си е типично женски филм. Ако сте мъж и все пак жена ви, ви е принудила да го гледате, кимайте разбиращо с глава, каквото и да си мислите. Това е моят съвет. Не казвайте нищо. Само кимайте. Това е опасен филм, от който се вадят изводи за живота и всичко казано, един ден ще бъде използвано срещу вас. Помнете, че жените са по-спонтанни и смели в много отношения, особено що се отнася до рязка промяна в начина на живот.

Виждаме блестящата роля на Джулия Робъртс, която се превъплащава, много умело в жена, която осъзнава, че е попаднала в живот, който не я прави щастлива. Решава да го промени из основи и да търси щастието. Това ще измъкнете от мен дами. Не обичам да разказвам историята. Ще разваля изненадата. Гледайте филмът за да разберете повече.
Мъже – с вас се разбрахме - кимайте.

П.С. И не съдете прибързано, както направих аз. Дайте му шанс. Всеки сам решава как да изживее живота си.
Другата крайност след като го изгледате, е да ви се иска да захвърлите всичко и просто да се наслаждавате на оставащите ви на този свят дни. Е, никога не е късно да го направите.

ми хареса.Но всяка разумна жена ще го гледа без мъжа си :-)))

аз не съм го гледал, но от коментарите ви излиза ,че дълбоко в себе си всяка от вас изпитва съмнение в собствения си избор поне що се отнася до мъжете

ПП съвсем неангажиращо мнение

Няма как да говоря от името на всички жени, но моето съвсем неангажиращо мнение е следното - Жените умеят да търсят истинското щастие, мъжете - да го рискуват. Мисля, че една жена никога не би си позволила да изгуби щастието си, ако вече го има. Въпросът във този филм е : Как до постъпим, ако не сме щастливи?