Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2010 16:16 - Защото майка ми е герой
Автор: deepimpact Категория: Забавление   
Прочетен: 3041 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 18.01.2014 15:58


Защото майка ми е герой

image


Както и да живеем като деца, без значение в какво семейство сме попаднали, винаги считаме този живот за нормален. Мислим си, че всички са като нас. Че на всички се случват същите скучни неща. Че не сме по-специални. Като деца не искаме да сме специални. Специален, значи различен. А да си различен, когато си хлапе, е гаранция за трудни ученически години. За това, надяваме овчата маска и се сливаме със стадото.

После обаче порасваме и откриваме, че колкото и да ни се иска да сме като другите, всеки е различен. Всяко семейство е различно от нашето.

Откриваме, че почти никой не живее като нас и това не е толкова ужасно. Разбираме, че животът и хората в него са страшно интересни. Научаваме се, да се вглеждаме повече в другите, търсейки междувременно себе си и откриваме безбройните превъплащения на човешкия характер. Чак тогава, когато опознаем достатъчно хората, можем да направим своята преценка, за това, кой е наистина стойностен човек.

И така, в търсене на идеалният кръг приятели, за моята скромна личност, някак забравих да погледна, под собствения си покрив.

Един ден, мисля че беше в трети клас, една любопитна учителка започна да ме разпитва за семейството ми. Разказах й, че имам двама братя, че те учат в същото училище, с какво се занимава майка ми и прочие…

– Ами баща ти? – продължаваше да любопитства тя.
– Почина, когато бях на седем! – отвърнах и последва дежурният състрадателен поглед, заради който не обичам да споделям тази подробност. После обаче тя се уживи и попита:
– А майка ви, сама ли ви отглежда?
– Ами, да – отвърнах
– О, значи си имаме дете, на майка-герой, в нашият клас – каза пред всички с непремерено висок глас – Браво!

“Герой?” Защо майка ми беше герой? Не е ли нормално това, че се справя с три деца, домашни задължения и работа?

Тогава бях дете и наистина не разбирах. Това ли е да си “герой”? Нали героите във филмите, имаха супер сили? Майка ми не се зарежда от Криптонит, не изстрелва паяжини от ръцете си и със сигурност щях да забележа ако можеше да лети.

Но знаете ли, моята майка може и да няма супер сили, но въпреки това, тя е Супермен, с когото се разминавате незабелязано по улиците. Тя е Светкавицата, която успява да е на няколко места едновременно. Тя е Жената-чудо, която носи толкова голяма душа, че едва се побира в тялото й.

Какъв герой е..? От къде да започна? На 18 години се жени за баща ми, на 19 ражда по-големият ми брат, на 22 – мен, на 24 – малкият ми брат. Междувременно успява и да работи (не знам как) и все пак да успява да е “там”, във всеки важен момент от живота ни. Всеки мой хубав спомен, е свързан с нея. Не липсва на нито една детска снимка, празник или важно събитие.

На 29 години се събужда сама, с три деца. Не знам как се е справила, как е намерила начин да продължи. Мога само да си представям, какво е да се съвземеш след подобна загуба. Какво ли е, да намериш сили сутрин да станеш от леглото и да приготвиш закуска, когато ти се иска да заспиш и да не се събудиш? Да ти се иска повече от всичко да заплачеш, но да знаеш, че три чифта любопитни очички те гледат и разчитат на твоята сила.

Какво ли е да си самотна, но никога истински сама? Какво е да се бориш със злобата на хората всеки ден, защото те, сякаш надушват и най-малкият признак на слабост? Какво е да те лъжат, да падаш, да се изправиш и да продължиш?

Тя казва, че е издържала заради нас, но истината е, че тя просто притежава безгранична сила, саможертва и любов. На такива хора им е писано, да имат много деца. Иначе би било голяма загуба на любов в... нищото. "Все едно да сме сами във Вселената - чиста загуба на пространство."

Беше някъде 1997-98 година, когато нямахме никакви пари. Майка ми остана без работа. Отиде и продаде на безценица книгите, които беше пазила и събирала години на ред. Знам, че тя обичаше тези книги, но за да не гладуваме, се раздели с тях.

И това е само един прост пример. Няма да ми стигне мястото, за да изброя всички нейни саможертви. А те, са много.

Тя е моята майка! Не е идеална. Има си своите ръбове за изглаждане. Променя се толкова бързо, че не успявам да я обичам такава, каквато е.
Тя е гъсеницата, която умело се трансформира в... каквото трябва - от момиче в жена, от жена в майка, от майка в баба. И го прави така, сякаш това е най-естественото нещо на света. Тя успява да е и доброто и лошото ченге. Възхищавам се на това нейно качество, защото за мен трансформациите са много трудни.

Моята майка никога не е била почитател на правилата. Не съм знаела какво е, да си лягаш след "Лека нощ", да се прибираш задължително за вечеря или да си изяждаш зеленчуците. Никога не ми се е карала за ниска оценка. Може би това ме стимулира да науча наистина важните неща от училище, а не да задоволявам нечии болни амбиции, за висок успех. Научи ме да разбирам наученото, а не да го наизустявам. И колко важно е това, което учиш, да ти е интересно. Може би за това упорито отказвах да науча немски. Ами не ми харесва този език. Но това беше разликата между мен и другите деца - аз знаех, че имам избор.

Никога не е вземала моята страна, когато съм била виновна. Тя ме научи не само на справедливост, но и на много други важни, за живота неща. Колко важно е да казваш истината - само майка ми е била толкова откровена с мен, че на моменти ми се е искало, да си откъсна ушите. Тя ме научи, че първо трябва да се вгледам в себе си, после да търся вината в другите. Иии ето ги, във вид на списък - НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА, НА КОИТО МЕ НАУЧИ МОЯТА МАЙКА.

- "Винаги, когато ти е възможно, казвай истината! Не за друго, ами просто е по-лесно. Ако казваш истината няма начин да се оплетеш в лъжи. Някак си по-спокойно е, да си честен."

- "Една ръка сама не пляска! За караница трябват поне двама, като вероятно и двамата са виновни, да се стигне до там."

- " Ако не знаеш дали обичаш някого, то със сигурност не го обичаш. Много е просто - когато обичаш някого, дори и целият свят да твърди обратното, ти го знаеш.

Какво друго да ви кажа за майка ми? Тя е Ерин Брокович, двете майки от “Stepmom”, майката-динозавър от “Ice age” и двамата родители от “Деца на килограм” – едновременно. Тя е ЖЕНА ДОСТОЙНА ЗА ЛЮБОВ.

За жалост живеем в свят на рицари, които си умират да спасяват девойката в беда. Но сблъскат ли се с майка ми, най-много да свършат метнати на задницата на коня, докато тя язди препускайки, през девет планини в десета, спасявайки ги от огнедишащи дракони и митични чудовища. А щом пристигне, ще свали шлемът си и на учудените им и леко стресирани погледи ще отговори – “Какво” – като вълка от “Шрек”.

Имаше няколко кандидат-спасители в годините, но фактът, че тя сама си отваря буркните, мести гардироби и си сменя изгорелите крушки, обезсърчава рицарите. А и мисля, че когато човек е свикнал да се бори сам с живота, с годините му става все по-трудно, да допусне някого до себе си. Знам, че е щастлива така, но все пак ми се иска да си има някого. Някой, който да разбира богатата й душевност. Някой, който да обича като нея книгите, пътуванията и безкрайните приключения на живота. Защото животът с нея е приключение.

Дори в спокойните нощи пред камината, когато къщата е притихнала и единственият звук, който се чува, е тихичкото й тананикане, дори тогава знам, че нещо магическо ще се случи. Защото моята майка е герой. А героите привличат като магнит приключенията.

Разминавате се незабелязано с нея, по улиците на прашния, студен град, но знаете ли, тя е усмивката на Мона Лиза. Цялата загадъчност на живота, е събрана в очите й, в които пропускате да се вгледате. За мен винаги ще бъде загадка, защото тя не разкрива всичките си тайни, наведнъж. Също като Мона Лиза, ще се усмихне лекичко, а аз има да се чудя - "на какво ли се усмихва".

Всъщност, има ли значение. Защото тя винаги ще бъде моята майка, която вместо да ми забрани да излизам, когато съм си ударила коляното - ще почисти раната, ще я поръси с прахче, ще сложи лепенка, ще ме прегърне и ще ме изпрати навън, отново да играя.
Не можеш да избягаш или да се скриеш от живота, независимо по какъв начин, те е наранил. Но знам, че каквото и да ми се случи, тя ще бъде "там" - с лекичката си усмивка, с лепенки в ръце, готова да ме излекува от всичко. И някак, тази мисъл, ме прави спокойна. Прави ме по-силна. По-уверена. Защото знам, че тя винаги ще е до мен.




Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. giminibilibob - Здравей!
17.12.2010 16:21
Написаното от теб е прекрасно! Отново ме развълнува много.
Хубав ден и щастливи празници!
цитирай
2. deepimpact - Много благодаря
17.12.2010 16:37
giminibilibob написа:
Написаното от теб е прекрасно! Отново ме развълнува много.
Хубав ден и щастливи празници!


Днес ми е чудесен ден, а ти току що го направи още по-чудесен. Весели празници и на теб с пожелание за много усмивки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: deepimpact
Категория: Забавление
Прочетен: 104765
Постинги: 19
Коментари: 40
Гласове: 129
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031