Постинг
26.12.2010 14:53 -
"Наистина любов" по Коледа
Ако трябва да съм честна, не схващам цялата идея относно традициите. Може би защото не съм голям фен на думичката "трябва". За сметка на това съм голям фен на думичката "защо" (а "защото трябва" просто не е отговор за мен). Не че съм против традициите, но обичам да свързвам с нещо, дадено действие или събитие. За това си създавам свои традиции. Това са онези приятни, малки нещица, които правя за себе си, в определен момент в годината. Носят ми такава радост и чувство за сигурност и бързо се привързвам към тях, защото са си само мои. На пролет винаги си купувам зюмбюли и ям череши до пръсване. Лятото рисувам картини по пясъка и ги снимам, а да не ви споменавам колко обичам млечна царевица. Есента, есен ли е ако не се хвърлиш с главата напред в купчина листа? Зимата - снежните ангели. А на Коледа - "Наистина любов" (Love actually), чашка Бейлис и шоколад. Тази година се "наградих" с новият на Милка - вътре с шоколадов мус и разделен на триъгълни парченца. Греховно вкусен - като любовта.
Всичко си бях приготвила, с изключение на един малък детайл - как да помръдна съпругът си, от компютъра. Беше се заиграл на някаква игра и нямаше изгледи да приключи скоро. Мусих се известно време, но не се увенчах с успех. Явно и той си имаше някаква си, негова коледна традиция. И така стигнах до другият ни телевизор. Реших, че ще гледам някое скучно коледно предаване, докато всички заспят. Традицията си е традиция и ще си я спазвам на всяка цена. Сякаш и съдбата беше на същото мнение, защото тъкмо си пуснах телевизора и познайте кой филм започна.
Ако искате да видите с очите си любовта, отидете на летището! И точно там започва нашият филм. Толкова е истински, че ме кара да се смея и да плача едновременно. Срещаме любовта на най-неочакваните места и винаги в най-неподходящият момент.
Тя има толкова много лица -
Онази, първата в детството, която винаги ще помним.
Онази, която е забранена и не трябва да чувстваме.
Старата любов, която е леко пропукана и все пак се боим да не изгубим.
Срамежливата любов, независимо при какви "разголващи" обтоятелства сте я срещнали.
Онази на работното място - забранена или позволена, но винаги сложна.
Онази любов, която не признава трудности, като езикови бариери или географско положение. Това са дребни детайли .
Онази мечтаната, която сме сигурни, че не заслужаваме, че не е за нас, че не е в правилното време, място или обстоятелства, но все пак я искаме.
Онази изгубената любов, която никога не можем да си върнем.
Толкова много истории се преплитат в този вълнуващ филм и всичките са истински и щури и луди. Защото любавта си е една малка, лична лудост. Едва ли има нещо друго, което може да те накара да се качиш на автобус, който дори не е в твоята посока, или да спреш цял самолет, да звъниш от врата на врата докато не улучиш правилната, да научиш нов език или да свириш на инструмент. Все неща, които нормално не би направил.
Не знам защо толкова обичам този филм. Понякога ми се иска да получа частична амнезия, за да мога да го гледам отново за първи път.
Може би истината е, че от всички видове любов, които срещаме в живота си, ние избираме една, защото просто е невъзможно да притежаваме всичките. И винаги се чудим вътрешно дали сме направили правилният избор.
Може би заради това ми харесва толкова този филм. Защото предизвиква радост и болка в сърцето ми - както любовта. Болка, заради онази любов, която знам, че никога няма да имам и радост за тази, с която съм избрала да споделя живота си. В добро и в лошо, в богатство и в бедност...
Ще пропусна баналните (но важни) пожелания за Коледа. Нека този филм е моят подарък за всички вас (завързан с червена панделка). Не е удачен за семеен коледен филм, (ако искате такъв, пуснете си "Сам вкъщи"), но е прекрасен за моментите, в които се отпускате в креслото, сами, доволни и леко уморени от Коледните трапези. Открийте, коя е вашата любовна история и благодарете тихичко за любовта в живота си. Вижте я, почувствайте я, защото тя е винаги там, а на Коледа е най-лесно да кажем на някого, че го обичаме. Все пак кога, ако не на Коледа.
За този пост наистина ми трябват комента...
Нравствен казус: наистина, има ли порядъ...
Завръщане и едно наистина ново начало!
Нравствен казус: наистина, има ли порядъ...
Завръщане и едно наистина ново начало!
Следващ постинг
Предишен постинг
Здраве и любов пожелавам! Поздрав за теб е моят пост,,Самочувствие,,.:)
цитирайБлагодаря за порцията любов, която ни сподели!
И аз обичам този филм. Той самият е като шоколад Милка - винаги различен, разтапящ от удоволствие, нежен и празничен.
цитирайИ аз обичам този филм. Той самият е като шоколад Милка - винаги различен, разтапящ от удоволствие, нежен и празничен.
injir написа:
Здраве и любов пожелавам! Поздрав за теб е моят пост,,Самочувствие,,.:)
Хареса ми :D Само се чудя, защо когато срещнем любовта, все си мислим че не я заслужаваме.
giminibilibob написа:
Благодаря за порцията любов, която ни сподели!
И аз обичам този филм. Той самият е като шоколад Милка - винаги различен, разтапящ от удоволствие, нежен и празничен.
И аз обичам този филм. Той самият е като шоколад Милка - винаги различен, разтапящ от удоволствие, нежен и празничен.
Много си права, както винаги
Търсене
За този блог
Гласове: 129
