Филм за всяка болка :: The notebook - Тайната на щастливия брак си остава тайна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2013 23:43 - The notebook - Тайната на щастливия брак си остава тайна

Прочетен: 3261 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 27.04.2014 20:31

Преди време бяхме на пикник в Морската градина.

Беше един от онези прекрасни, есенни дни, които ще помня до края на дните си. Обичам цветовете на есента и как всичко е обагрено от топлина.

Жълтото и оранжевото. После ме побиха тръпки и усетих хладината, която се задаваше. Цяло лято бях мечтала за малко прохлада, а когато съм на прага да я получа, осъзнавам, че изобщо не я искам.

Слънцето, което съм приела за даденост, скоро ще спре да ме топли, с жарките си лъчи, а хладината, за която жадувах, ще ми омръзне за дни. После ще стане студено и пак ще замечтая за лято.

Обичам есента. Обичам да стоя на този праг и да благодаря на слънцето, за разкошното лято. Да се сбогувам с него, възможно най-дълго.

Спомних си началото на моята любов. Как на раздяла никой от нас, не можеше да си тръгне и висяхме с часове пред входовете. Все намирахме по нещо важно, което не сме се сетили да си кажем, за да станем още по-близки, за да се опознаем още по-добре. Или понякога мълчахме, просто защото тишината нямаше нужда от запълване. Обичах и този праг. Раздялата е сладка мъка. Когато се целунехме, сякаш е за последно, а ръцете ни най-сетне се пуснат...

Историята след това е една от многото - след три години висене пред входовете, заживяхме заедно, след още три се сгодихме, оженихме и ни си роди момченце. А след още три - момиченце. Един Господ знае, какви приключения ще ни се случат от тук нататък.

Но моята любов не е темата сега, а по скоро ми се иска да обобщя любовта като цяло. Всички сме гледали любовни филми, които завършват с - момичето в голяма, пухкава, бяла рокля, момчето доволно я чака до олтара. Ай ду, ай ду, "можете да целунете булката" и надпис - "И те заживели дълго и щастливо."

Само, че обикновено филмите нямат продължение, за да провери зрителя, дали наистина се случва това. От къде да знаем дали тази велика любовна история, която са ни разказали току що, няма да свърши с мятането на нечии дрехи през терасата. От къде да знаем, дали клетвите за вярност и "в добро и в лошо, в богатство и в бедност" и прочие, ще бъдат спазени.

И тогава се появява филм като Тетрадката. Филм за целия живот и как можеш да го прекараш, обичайки във всяка една секунда от него. Как понякога те, наистина заживяват дълго и щастливо. Как смело се изправят срещу тълпата, която е въоръжена с доводи, защо не трябва да бъдат заедно. Печелят битка след битка, докато накрая останат само те, защото любовта е по-силна от всичко. Любовта е по-силна дори от смъртта.

Не искам да ви разказвам повече, така развалям историята, а и всеки има правото да изживее този филм, по свой собствен начин. Но се замислих истински върху това, каква е тайната на щастливия брак. Как да съхраним всички тези чувства и да ги консервираме, такива каквито са през дългите години, които ни очакват. Как да не позволяваме на все по забързаният живот, да ни отнеме най-важното.

Половината свят е разведен, а да видиш възрастни хора, хванати за ръка си е цяло чудо.
И след като мислих много дълго и бях готова със сложни математически формули, как да запазим любовта, стигнах до най-простото заключение. Представете си, че любовта между вас и вашата половинка е цвете. Какво ще направите за да не увехне то. Ами ще се грижите за него. Ако го забравите твърде дълго на слънце, ще умре, ако не го полеете, ще изсъхне, когато порастне достатъчно, трябва да го преместите в по-голяма саксия. И ако се грижите достатъчно добре за него, то ще ви се отблагодари с най-красивите си цветове.

Така че според мен тайната на щастливия брак се крие в грижата. Това е нещо, което непрекъстано трябва да си повтаряме. Грижете се за любовта си. Когато срещнете нещо истинско, не го оставяйте просто да увехне.